За това ми напиши, думи в рими подреди

по идея от ФОРУМ STRANGER LAND

"първият дава каквато си поиска тема

и следващият пише стих по нея ... като под него пише тема за следващия ...

ок, аз започвам ... та значи темичката е следната ..."

Ноемврийски дъжд

Приятно писане ...

Малко ми е нестандартен погледа върху ноемврийския дъжд,но днес всичко го чувствам така-лекичко.Поздравявам ви със следващата песен:
Кап-кап-кап
се чува по стъклото.
Познавам тази песен-
Ноемврийски дъжд!
Кап-кап-кап
запяват силно локвите-
вълшебен водоизлив
се спуска изведнъж.
Кап-кап-кап
се чува във сърцето ми.
На струйки се проплъзва
един усмихнат стих.
Кап-кап-кап
припяват часовете ми.
Захвърлям дъждобрана-
моментът е велик.
Кап-кап-кап
тактуват си дърветата.
Кап-кап-кап-
прошепва есента.
Кап-кап-кап
се носи във душите ни.
Вълшебство се излива
над цялата Земя.
Сребърно сияние

Сребърно сияние

Сънувам ли -
тази ефирна светлина,
която слиза от Луната
и ми шепне-разтварям мрака?!
Сребърно сияние,
пътека към другата и страна...
Дали още си там
и ме чакаш?

Rolling Eyes

дива трева

Усойна гора-
дълбока дъбрава,
сред дива трева
пониква тинтява.
С цвет нежен, измамен
приканва "ела"!
Странник поканен-
ще го погуби сега.

кула на сенките

А моят замък стига до небето...
И в него много тишина звучи.
Живея в кулата на сенките, където
отдавна ме заключи ти.
Остави ми един сандък със спомени.
И роза, със повехнали листа.
Превърна ме във сянка. А прозореца
с решетки от желязо окова.
Но аз ще излетя, разбираш ли?
Защото моят замък стига до небето!
Когато някой ден отключиш кулата
ще бъде празно. И безкрайно светло.

Открадната усмивка от Луната

Посвещавам го на нашето Кралство:
Открадната усмивка от Луната
ще донеса във твоя сивкав ,тъжен ден.
Какво така ти е оклюмала главата
ела приятелче със мене се посмей:
на котетата дето се боричкат,
на птичката която прекали
със своите самоуверени маневри
и право във дървото се заби.
Посмей се на калинката ,която
се сби с досадно-глупава муха
а подир нея мравки-цяло кралско ято
залагаха коя е по-добра.
Надсмей се над унилите си мисли
прати ги валериан да попасат
душата и сърцето отпусни си:
добре дошъл във този Райски кът.
Rolling Eyes

Приятелска ръка

Приятелска ръка

-защо? къде? кога?- сега,
нужен си ми в нощта.
-дали? или? кажи?- боли,
моля прегърни ме ти.
-какво? и как?- ела поспри,
поне са малко с мене остани.
-незнам.. -спомнна за тебе
ще гори и топли мен в зимата.
-едва.. сега..дори- не дей,
не се вини, ръка към мене протегни!

new

напиши ми нещо на тема: в мрежа хванат дим

Протягам пръстите си
и пропадам
в мъглата на загубен ден.
Как искам да открадна
мечтата си
за мен -
да видя снежник посред лято;
луната да блести,
докосна ли я и когато
окото ми се просълзи;
да срещна розова пантера;
да си поспоря със Сократ;
с юнак да се премерим
от двама е кой сърцат;
да мина под дъгата;
да стъпя по звезди...

Но всичкото е отпечатък
на някакви мечти,
които днес не мога
и в мисли да редя.
Да хвана дим във мрежа -
по-лесно от това.

-> Отлитат мислите ми през морето

Отлитат мислите ми през морето
от спомени, от слънце и мечти,
до бряг далечен, там където
душата ми ще разцъфти -

капризна орхидея бяла
под пръските на летен дъжд
и виждам нежното си тяло
в прегръдките на влюбен мъж.

Нощта облича звездна дреха
и шум улавям от въ.лни
във раковина. Страст, утеха
и бисер-спомен в мен искри.

->
Rolling Eyes

спряло сърце на пясъчен часовник

Открадвам
шепа пясък
от свободата на Океана.
Ограбих го
за да направя
пясъчен часовник.

Затвор за Времето.

Сега сме двама
в Самотата си.

Извинявам се забравих vergessen

Свободата на Душата....

Гост

Свободата на душата

Душата ми е като птица в плен.
Ще дочакам ли утрешния ден?!
Дали да хвана своя трен,
да измина пътя верен?!
Свободата на душата...
Нека слеят се телата.
За последно ме обичай,
но "Сбогом" още не изричай.
Няма смисъл да играем роли.
Знам, че като тебе няма втори,
но няма да бъда с усмивка насила...
Тръгни си... Още имам сила.
И без тебе ще живея.
Не че няма да се смея.
Идва свободата на дущата,
щом ти махна за последно с ръката.

Тема: В гробищата мрак

Гарваните -
строгите стражи на тъгата
кълват апатичните мигове
Отминава в тъмното
Принцът на празнотата
с усмивка на цинично жиголо,
за да остави росянки
на гроба на илюзията ми последна.
В гробищата - мрак
и преливащи се сенки.
Късно е вече назад да погледна.

Rolling Eyes

Първи сняг и последна надежда

Дърветата - старици среброкоси
мълчат под тази лунна светлина.
Ти ли превърна Вятъра във просяк,
че скита безутешен във нощта?
Ти ли скова капчука във висулка
и скри звездите в облакова прежда?
Отидеш ли си, ще се стопи беззвучно
първия сняг. Но и последната надежда.

Rolling Eyes

Вятърната мелница на любовта

Студено ми е,
в този твой живот.

Измислил си ме -
прекалено - лично.

Ничия съм вече,
дори за себе си.

Стихията във мен приижда.
И миг - илюзията рухва.

Сега съм цяла,
във мечтите си.

Душата ми превърна се
Във мелница на Вятъра -
за Любовта.

Rolling Eyes

Усмивка на дете....

Когато вятърът
драска лицето ми
с нокти ледени,
а в душата ми е по-сиво
отколкото в буреносно небе
единственото което
може да ме спаси
от замръзване
е слънчевата
усмивка на дете...

Rolling Eyes

"Да обичаш като залез"

Розовото преминава в кармин...
Когато тръгна към теб
все е късно.
Залязват мислите ми,
търся спомен един,
в който да не умирам,
а да се раждам.
Но такава е тази
моя луда любов,
не знае компромис,
да кърви обича,
може би съм дете
на самотен антихрист,
може би все към залезите тичам.
Да обичаш като залез ,
значи все да си на ръба
между светло и тъмно ,
между луна и слънце.
Угаси лампата,
нека си иде денят.
Искам тялото ти -
зрънце по зрънце.

Rolling Eyes

през крило на бухал кръглата Луна

Две сенки мълчаливо се обичат,
избягали накрая на света.
Момче на Вятъра и Пясъчно момиче
крадат секунди нежност от нощта.
Гора вълшебна,любовта им приютила,
въздъхва тихо със усмивка на уста.
Любопитна ,като дяволче наднича,
през крило на бухал кръглата Луна.
А двамата,забравили за всичко
гравират с устни своите тела,
шептят дърветата: "Обичам те!Обичам!"
и бликва извор от среднощни чудеса...

Rolling Eyes

Не забравяй какво ми обеща!

Тишината, изпредена в полунощ
няма да облече голите ми копнежи.
Не забравяй какво ми обеща!
Не убивай рано напъпила нежност.
Защото кокичетата нараняват снега
и носят към небето посланията на мрака,
свит на топло дълбоко под пръстта.
След дълга зима, Пролет с цяло сърце се чака.

new

Когато ме лъжеш, нима сърцето не те боли ?!

Питам се от какво си направен...?...
Не ти ли писва векове да мълчиш,
а когато говориш си така хладен,
че май е по-добре ...знаеш къде да вървиш...
Вече дори не ми е до поезия
сетя ли се за безизразните ти очи,
а бяха толкова "истински" обещанията...
Когато ме лъжеш ,нима сърцето не те боли?
Да те боли?Ама и аз какви ги бълнувам,
та ти никога не си имал сърце...
Просто много умело си се преструвал,
но беше каквото беше...Все едно ми е!!!

Целуни ме преди да си тръгна

Целуни ме, преди да си тръгна...
Ей така, както целува Смъртта,
с хладни устни, малко преди да съмне.
Налях си голяма чаша с тъга
и ще пия за твоето здраве,
да си все така "мачо мен" и мъж-
понятие от каменната ера,
означаващо просто- здраво дръж.
И недей се обръща. Не плача.
Целувката ти в шкафа ще прибера.
В нощи, когато гарваните заграчат,
ще я изваждам за малко.
Да ми посвети...
вместо Луна.

new

Кутия с бонбони и чаша с екстаз

На входа намерих колие със елмаз,
а на масата в хола ме чакат
кутия с бонбони и чаша с екстаз
не вярвам да има остатък.
Целувка,две думи и огнена страст
и нощ по-красива от утро...
Оглеждаш се в мен,а във теб виждам аз
своя блян съкровен - вече сбъднат...

Rolling Eyes

Събрах душата си след бурята

След бурята нямаше нищо.
Но душата си нея, събрах.
Не оставих нито парченце,
да се въргаля навън, в
мръсната кал.
Сега се опитвам да я закърпя.
Не оставям и белег дори.
Ще мине без лекарства,
без скъпи подаръци, нежности,
без бляскави думи.
Тя просто душа е.
Вярно! Събрах я след бурята.
Но стана прекрасна, ето увери се и ти!

Rolling Eyes

Дежавю в аромат на море

Спомените ви дали са ароматни?
Моите оказа се че да...
Някои наподобяват старо злато,
други имат дъх на свобода.
Срещите ми имат мирис на череши
вечерите- люляк и жасмин.
Сутринта косите си когато реша
пред очите ми редят се до един.
Ала някъде в сърцето ми туптящо
ароматно дежавю трепти
за целувката открадната на плажа,
за море и раковини...Аз и Ти...
И не щеш ли от 12 години
всеки ден на Бог благодаря
за вълните, залеза и Тебе!
...И за пътят ни- ръка в ръка...

Rolling Eyes

последното страстно танго

Лятото сякаш умора изпита.
Покани ме мене дъщерята на хаоса,
На последното лятно танго.
Подадох ръката си и с него,
Към дансинга пълен поех.
Две стъпки напред после назад,
Танцувах във ритъм, със жар.
Остави ме лятото,
В чаша кристална, наля ми
Септемврийска тъга.
Изпих я набързо,
Потърсих го пак,
Исках отново танго да танцувам,
Но нямаше лято... нямаше жар,
Имаше есен, тъга и ча-ча,
Която аз не танцувам.

Rolling Eyes

Красотата на залеза